Сандански

Един от градовете, които заслужават да се посетят при посещението в Банско е района на Сандански, Петрич и Мелник. Ето и малко информация за Сандански.

Доброто географско разположение на Сандански по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятнитен и мек климат. Сандански, разположен на надморска височина на около 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Въздухът в Сандански е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,70С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Ето защо Региона има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа, което популяризира градът като курортна дестинация.

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

Тракийското селище, намирало се на днешното землище на града, се е наричало Медиус (т.е. между трите планини - Пирин, Огражден, Алиботуш). По-късно римляните нарекли селището Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански на името на българския революционер и воевода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Известен като балнеологичен и климатичен курорт, Сандански е разположен в подножието на югозападните склонове на Пирин планина, край озеленените брегове на р. Санданска Бистрица. Надморската височина на курорта е 215-240 м.

На територията на община Сандански има 6 минерални извора. Изградена е отлична хотелска инфраструктура, чрез което Сандански е придобил славата на национален и международен балнеологичен курорт за лекуване на неспецифични и хронични белодробни заболявания, посещаван от туристи от Западна Европа и скандинавските страни.

Сандански се гордее и с уникалния си градски парк, наречен през 1981 г. „Свети врач“. На територията от 344 дка. виреят над 200 средиземноморски растителни вида, някои от които природни забележителности на над 550 години. Паркът дава отлични възможности за рекреация.

На 24 км. югоизточно от гр. Сандански се намира гр. Мелник, а след още 6 км. ще откриете Роженския манастир. На 18 км. североизточно в пл. Пирин е разположен курорта „Попина лъка“ и 11 м. Попинолъшки водопад.

Град Сандански е полегнал амфитеатрално на 224 метра надморска височина в полите на Пирин планина и край устието на река Санданска Бистрица. Курортът, през който минава международната магистрала Е 79, отстои на 160 км от София, а Беломорските плажове край Солун са на разстояние от около 150 км. На 24 км югоизточно от град Сандански се намира град Мелник и отстоящия на още 6 км от Мелник Роженски манастир. Географското разположение на Сандански по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните климатични особености на града.

Човекът се е заселил по тези места още в дълбока древност. Селището около минералните извори е възникнало още през II хилядолетие преди нашата ера, превръщайки се в едно от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война. До края на VI-ти век, когато е бил разрушен от варварски племена, градът е един от първите и процъфтяващи християнски епископски центрове в България. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Сандански е известен още в древността с чудодейния си климат и лековитите минерални извори. Районът на град Сандански се характеризира с умереноконтинентален с преход към средиземноморски климат. Тази особеност влияе върху годишното разпределение на валежите и температурния режим. Климатичните специфики се дължат също и на природните дадености на района и силно пресечения терен – речни долини и планини, високи над 2000 метра, а Пирин планина - почти 3000 метра. Заради уникалните си климатични характеристики и лечебните свойства на водите, Сандански е утвърден климатичен и балнеоложки курорт с национално и международно значение. Климатичните и природните дадености, както и богатото културно-историческо наследство на града и района, са изключително атрактивни и са предпоставка за развитие на туризма и балнеологията.

Сандански е известен с факта, че е най-топлият български град през всички годишни сезони. Това също е и най-слънчевият български град, с най-продължително слънчево греене в страната - повече от 2 450 часа, което създава чудесни условия за целогодишен туризъм. Зимата тук е мека и топла. Средномесечните зимни температури са с положителен знак и по величина са почти еднакви с температурите по южното Черноморие, поради което и валежите са предимно от дъжд.

Снегът и мъглата са почти непознати в Сандански, а снежната покривка не се задържа повече от десетина дни годишно. Известно е, че в България пролетта най-рано настъпва в Сандански. Есента е мека и слънчева, слънчевите дни продължават до края на ноември, а много често и през цялата зима. Валежите и относителната влажност на въздуха в района на Сандански са най-ниските за България.